dobyskillta (Добрин Колев) dobyskillta (Добрин Колев)
1 14
May 28, 2013, 11:22 PM

Дъжд

1.2K 0 2

 

Ходейки по улицата, аз мечтая. Искам от природата да се смая.  Дъжда чакам с нетърпение да дойде. Природата душата си нек' разгърне.    Тъжен и самотен, под него пак бродя. Като утайка на вселената, за щастие моля. Завалят ли капките кристални  се разкриват много тайни.    Отхвърлен и самотен,   като стар спомен, живея за кристалите спасение.  Затова, Боже, нямам аз търпение.   Дори и тъжен, дъждът нещастието измива. Прави той душата ми щастлива. Премахва старото ми  ''аз'' като бърз котешки замах.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Добрин Колев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0