dobyskillta (Добрин Колев) dobyskillta (Добрин Колев)
1 14
May 28, 2013, 11:22 PM

Дъжд

1.2K 0 2

 

Ходейки по улицата, аз мечтая. Искам от природата да се смая.  Дъжда чакам с нетърпение да дойде. Природата душата си нек' разгърне.    Тъжен и самотен, под него пак бродя. Като утайка на вселената, за щастие моля. Завалят ли капките кристални  се разкриват много тайни.    Отхвърлен и самотен,   като стар спомен, живея за кристалите спасение.  Затова, Боже, нямам аз търпение.   Дори и тъжен, дъждът нещастието измива. Прави той душата ми щастлива. Премахва старото ми  ''аз'' като бърз котешки замах.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Добрин Колев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0