Ходейки по улицата, аз мечтая.
Искам от природата да се смая.
Дъжда чакам с нетърпение да дойде.
Природата душата си нек' разгърне.
Тъжен и самотен, под него пак бродя.
Като утайка на вселената, за щастие моля.
Завалят ли капките кристални
се разкриват много тайни.
Отхвърлен и самотен,
като стар спомен,
живея за кристалите спасение.
Затова, Боже, нямам аз търпение. ...