dobyskillta (Добрин Колев) dobyskillta (Добрин Колев)
1 14
May 28, 2013, 11:22 PM

Дъжд

1.2K 0 2

 

Ходейки по улицата, аз мечтая. Искам от природата да се смая.  Дъжда чакам с нетърпение да дойде. Природата душата си нек' разгърне.    Тъжен и самотен, под него пак бродя. Като утайка на вселената, за щастие моля. Завалят ли капките кристални  се разкриват много тайни.    Отхвърлен и самотен,   като стар спомен, живея за кристалите спасение.  Затова, Боже, нямам аз търпение.   Дори и тъжен, дъждът нещастието измива. Прави той душата ми щастлива. Премахва старото ми  ''аз'' като бърз котешки замах.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Добрин Колев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0