28 мая 2013 г., 23:22

Дъжд

Поэзия » Пейзажная

1.2K 0 2

Ходейки по улицата, аз мечтая. Искам от природата да се смая. Дъжда чакам с нетърпение да дойде. Природата душата си нек' разгърне. Тъжен и самотен, под него пак бродя. Като утайка на вселената, за щастие моля. Завалят ли капките кристални се разкриват много тайни. Отхвърлен и самотен, като стар спомен, живея за кристалите спасение. Затова, Боже, нямам аз търпение. Дори и тъжен, дъждът нещастието измива. Прави той душата ми щастлива. Премахва старото ми ''аз'' като бърз котешки замах.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0