28 мая 2013 г., 23:22

Дъжд

Поэзия » Пейзажная

1.2K 0 2

Ходейки по улицата, аз мечтая. Искам от природата да се смая. Дъжда чакам с нетърпение да дойде. Природата душата си нек' разгърне. Тъжен и самотен, под него пак бродя. Като утайка на вселената, за щастие моля. Завалят ли капките кристални се разкриват много тайни. Отхвърлен и самотен, като стар спомен, живея за кристалите спасение. Затова, Боже, нямам аз търпение. Дори и тъжен, дъждът нещастието измива. Прави той душата ми щастлива. Премахва старото ми ''аз'' като бърз котешки замах.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬