Тъмен облак увисна
над земята, небето
тъжно заплака.
Стоях си във вкъщи
и гледах през прозореца,
как тъжният дъжд
се сипе по земята.
Слушах тракането му
по улиците пусти.
Казват, че вали, когато
някой плаче и го боли.
И аз, като дъжд
изливам мъката си.
Сълзи текат
по бузите ми.
Скрити от дъжда,
мракът в небесата
ни залива като,
морска вълна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Stoycho Kolev Todos los derechos reservados
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
