16.02.2017 г., 23:01

Дъжд

623 0 0

Тъмен облак увисна

над земята, небето

тъжно заплака.

 

Стоях си във вкъщи

и гледах през прозореца,

как тъжният дъжд

се сипе по земята.

 

Слушах тракането му

по улиците пусти.

Казват, че вали, когато

някой плаче и го боли.

 

И аз, като дъжд

изливам мъката си.

Сълзи текат

по бузите ми.

 

Скрити от дъжда,

мракът в небесата

ни залива като,

морска вълна.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Stoycho Kolev Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...