16.02.2017 г., 23:01 ч.

Дъжд 

  Поезия » Пейзажна
382 0 0

Тъмен облак увисна

над земята, небето

тъжно заплака.

 

Стоях си във вкъщи

и гледах през прозореца,

как тъжният дъжд

се сипе по земята.

 

Слушах тракането му

по улиците пусти.

Казват, че вали, когато

някой плаче и го боли.

 

И аз, като дъжд

изливам мъката си.

Сълзи текат

по бузите ми.

 

Скрити от дъжда,

мракът в небесата

ни залива като,

морска вълна.

 

© Stoycho Kolev Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??