Тъмен облак увисна
над земята, небето
тъжно заплака.
Стоях си във вкъщи
и гледах през прозореца,
как тъжният дъжд
се сипе по земята.
Слушах тракането му
по улиците пусти.
Казват, че вали, когато
някой плаче и го боли.
И аз, като дъжд
изливам мъката си.
Сълзи текат
по бузите ми.
Скрити от дъжда,
мракът в небесата
ни залива като,
морска вълна.
© Stoycho Kolev Всички права запазени