Тъмен облак увисна
над земята, небето
тъжно заплака.
Стоях си във вкъщи
и гледах през прозореца,
как тъжният дъжд
се сипе по земята.
Слушах тракането му
по улиците пусти.
Казват, че вали, когато
някой плаче и го боли.
И аз, като дъжд
изливам мъката си.
Сълзи текат
по бузите ми.
Скрити от дъжда,
мракът в небесата
ни залива като,
морска вълна.
© Stoycho Kolev All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
