17 oct 2018, 9:27

Дъжд 

  Poesía » Del paisaje
577 0 3

Спокойствие, тишина,

чувам как започва да вали,

и влиза лека светлина,

отразяваща зелените ми очи.

 

Аз, завита топло одеяло,

изпила първа глътка чай,

това ще е едно начало,

за нови трепети за моят рай.

 

Сама, отворила любимата си книга,

и хладен въздух гали сетивата ми,

и жажда в мен се надига,

отнася ме в спокоен сън, дъждът, и капките в душата ми!

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви! 🙂
  • Толкова е приятно! Мммм...
  • Хубаво е. Приятно те отнася...И аз искам така, като героинята под "одеало" и с книга. Поздрави!
Propuestas
: ??:??