Спокойствие, тишина,
чувам как започва да вали,
и влиза лека светлина,
отразяваща зелените ми очи.
Аз, завита топло одеяло,
изпила първа глътка чай,
това ще е едно начало,
за нови трепети за моят рай.
Сама, отворила любимата си книга,
и хладен въздух гали сетивата ми,
и жажда в мен се надига,
отнася ме в спокоен сън, дъждът, и капките в душата ми!
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
