Дъжд
С разлюляни мечти и под розов чадър
си свирукам в дъжда и не питам за нищо.
Дреме моят Пегас в непреметен яхър.
Няма пукната съчка да запаля огнище.
Но си пея в дъжда като в оня стар филм
и надявам се, ще разберете,
че е клоун животът, а може би мим
и едва ли ни чака на гарата с цвете.
Трябва сам да прозреш простите правила.
Да ги спазваш. Да бъдеш приличен.
Любовта... тя измислица нежна била
на поети във век носталгичен.
Не е важен дъждът, а чадърът, уви...
Да е розов. Да буди надежда.
Едно Утре ни чака посред мокри треви.
Ще се срещнем със него... изглежда.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados
