Дъжд

14 abr 2019, 15:38

Poesía

396 2 2

С разлюляни мечти и под розов чадър
си свирукам в дъжда и не питам за нищо.
Дреме моят Пегас в непреметен яхър.
Няма пукната съчка да запаля огнище.

Но си пея в дъжда като в оня стар филм
и надявам се, ще разберете,
че е клоун животът, а може би мим
и едва ли ни чака на гарата с цвете.

Трябва сам да прозреш простите правила.
Да ги спазваш. Да бъдеш приличен.
Любовта... тя измислица нежна била
на поети във век носталгичен.

Не е важен дъждът, а чадърът, уви...
Да е розов. Да буди надежда.
Едно Утре ни чака посред мокри треви.
Ще се срещнем със него... изглежда.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.