13 jun 2021, 13:14

Дъжд 

  Poesía » Del paisaje
632 1 3

Дъждът си вали безпризорно навън.
Студено прикривайки всичко.
И в мислите пак ме отнася към сън,
и среднощната черна поличба.

 

Нощта и мъглата, шумът и дъжда,
замитат света под килима.
И не дават на ничий ум да прозре,
затваря ни в своя килия.

 

А времето пак си тече неуморно,
непитайки никой и нищо.
Светът е илюзия и само мечта.
Съществува напук, безразлично.

© Анон Име Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??