Jun 13, 2021, 1:14 PM

Дъжд 

  Poetry » Landscape
494 1 3

Дъждът си вали безпризорно навън.
Студено прикривайки всичко.
И в мислите пак ме отнася към сън,
и среднощната черна поличба.

 

Нощта и мъглата, шумът и дъжда,
замитат света под килима.
И не дават на ничий ум да прозре,
затваря ни в своя килия.

 

А времето пак си тече неуморно,
непитайки никой и нищо.
Светът е илюзия и само мечта.
Съществува напук, безразлично.

© Анон Име All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??