Дъждът си вали безпризорно навън.
Студено прикривайки всичко.
И в мислите пак ме отнася към сън,
и среднощната черна поличба.
Нощта и мъглата, шумът и дъжда,
замитат света под килима.
И не дават на ничий ум да прозре,
затваря ни в своя килия.
А времето пак си тече неуморно,
непитайки никой и нищо.
Светът е илюзия и само мечта.
Съществува напук, безразлично.
© Анон Име All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
