25 jul 2021, 11:28

Дъжд

  Poesía » Otra
940 1 0

Черни, тежки облаци

превзеха небето.

А сянката им спусна се

и сви ми се сърцето

в една тревога, очакване

не нещо черно, зло...

В миг задуха силен вятър

и дъжд заплиска "из ведро" -

огромни капки чиста, кристална вода

се забиваха като остри кинжали

в туловището на света.

Копаеха, дълбаеха, свистяха...

 

А после...

Слънцето отново Земята огря

и точно до прозореца

едно разцъфнало клонче,

покрито с капки от дъжда,

в миг заискри, забляска

в многоцветна небесна дъга...

 

Отнякъде и малка птичка

бързо насам полетя.

Кацна точно на клончето

с пъстрата небесна дъга.

 

Погледна към мен,

но погледът й на мен не се задържа.

Към Слънцето обърна се

и щастливо,

и красиво,

нашироко,надълбоко

волно тя запя...

 

Хубаво е, че отмина

този силен дъжд -

с черните кълбета по небето

и сърцето, свито изведнъж...

 

Вятърът отново върна

ясното синьо небе...

И от него пак надзърна

веселото Слънчово лице...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Diana Milanova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...