25.07.2021 г., 11:28

Дъжд

942 1 0

Черни, тежки облаци

превзеха небето.

А сянката им спусна се

и сви ми се сърцето

в една тревога, очакване

не нещо черно, зло...

В миг задуха силен вятър

и дъжд заплиска "из ведро" -

огромни капки чиста, кристална вода

се забиваха като остри кинжали

в туловището на света.

Копаеха, дълбаеха, свистяха...

 

А после...

Слънцето отново Земята огря

и точно до прозореца

едно разцъфнало клонче,

покрито с капки от дъжда,

в миг заискри, забляска

в многоцветна небесна дъга...

 

Отнякъде и малка птичка

бързо насам полетя.

Кацна точно на клончето

с пъстрата небесна дъга.

 

Погледна към мен,

но погледът й на мен не се задържа.

Към Слънцето обърна се

и щастливо,

и красиво,

нашироко,надълбоко

волно тя запя...

 

Хубаво е, че отмина

този силен дъжд -

с черните кълбета по небето

и сърцето, свито изведнъж...

 

Вятърът отново върна

ясното синьо небе...

И от него пак надзърна

веселото Слънчово лице...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Diana Milanova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...