kity (Людмила Нилсън)
145 8539
17 nov 2006, 12:10

Дъжд 

  Poesía
683 0 10

Уморена съм. Дъхът ми спира.

Стоя под есенния дъжд навън.

Тръпнеща  със всяка фибра,

усещам капки падащи по мен.

Две очи със поглед ме изпиват,

следват струите по моето лице,

две ръце страстно ме намират,

подслоняват се до моето сърце.

Във надпревара с капките и те,

спускат се по кожата ми бавно

нищичко не може да ги спре,

изучават тялото ми жадно.

Дъждът ме иска, нека да вали-

докосва ме, а ти  не спирай:

мокрите ми устни целуни

и капките по мен попивай.

© Людмила Нилсън Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??