Дъжд
Уморена съм. Дъхът ми спира.
Стоя под есенния дъжд навън.
Тръпнеща със всяка фибра,
усещам капки падащи по мен.
Две очи със поглед ме изпиват,
следват струите по моето лице,
две ръце страстно ме намират,
подслоняват се до моето сърце.
Във надпревара с капките и те,
спускат се по кожата ми бавно
нищичко не може да ги спре,
изучават тялото ми жадно.
Дъждът ме иска, нека да вали-
докосва ме, а ти не спирай:
мокрите ми устни целуни
и капките по мен попивай.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Людмила Нилсън Все права защищены
Продължавай в същия дух!
