Дъжд

Небето се разбуни и сви вежди...

Все от Дионис ритон и посипа всичко с капки за пир...

Листата, извити в своята изяшност  се окъпаха в този  благодат...

Дърветата се олюляха замаяни  в сладка омая...

Чадъри като брони се опълчиха  на облаци сиви...

Улицата са обагрени в пъстрота...

Всичко се сля във водопад от багри...

Незнаен художник ги обрисува...

Дъждът  освободен от високите била...

Се радваше и свиване на локви като  огледала...

В тях радост се виждаше, душата  на детето...

Там само можеше да се види това у дете...свободата на чистата  душа...