Nelsan (Нели Вангелова)
259 1294
24 feb 2007, 22:09

Дъжд 

  Poesía
697 0 7
Дъждът открадна светлото на лятото
и жълтото на лятната луна.
Бях истински щастлива и богата,
но вятърът остави ме сама.

Отиде си. Изчезна безвъзвратно,
подплашен от нечакания дъжд.
Една жестока, тъжна неприятност
очите ми разплака изведнъж.

Една надежда радостна и синя
отчупи се от моята душа.
Обувам свойте стари мокасини,
за да отида тихо при дъжда.

Дали ще мога винаги с усмивка
да срещам тези капчици добри?
Очите ми - неискрени ревливки
сега запяват още от зори.

Сега душата ми е пак гореща -
запазила е спомен за звезди
и дъх на лято, и една надежда...
Дъждът се лее пак като преди.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??