Дъжд
Дъждът открадна светлото на лятото
и жълтото на лятната луна.
Бях истински щастлива и богата,
но вятърът остави ме сама.
Отиде си. Изчезна безвъзвратно,
подплашен от нечакания дъжд.
Една жестока, тъжна неприятност
очите ми разплака изведнъж.
Една надежда радостна и синя
отчупи се от моята душа.
Обувам свойте стари мокасини,
за да отида тихо при дъжда.
Дали ще мога винаги с усмивка
да срещам тези капчици добри?
Очите ми - неискрени ревливки
сега запяват още от зори.
Сега душата ми е пак гореща -
запазила е спомен за звезди
и дъх на лято, и една надежда...
Дъждът се лее пак като преди.
и жълтото на лятната луна.
Бях истински щастлива и богата,
но вятърът остави ме сама.
Отиде си. Изчезна безвъзвратно,
подплашен от нечакания дъжд.
Една жестока, тъжна неприятност
очите ми разплака изведнъж.
Една надежда радостна и синя
отчупи се от моята душа.
Обувам свойте стари мокасини,
за да отида тихо при дъжда.
Дали ще мога винаги с усмивка
да срещам тези капчици добри?
Очите ми - неискрени ревливки
сега запяват още от зори.
Сега душата ми е пак гореща -
запазила е спомен за звезди
и дъх на лято, и една надежда...
Дъждът се лее пак като преди.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Вангелова Все права защищены
