Nelsan (Нели Вангелова)
259 1294
24 февр. 2007 г., 22:09

Дъжд 

  Поэзия
703 0 7
Дъждът открадна светлото на лятото
и жълтото на лятната луна.
Бях истински щастлива и богата,
но вятърът остави ме сама.

Отиде си. Изчезна безвъзвратно,
подплашен от нечакания дъжд.
Една жестока, тъжна неприятност
очите ми разплака изведнъж.

Една надежда радостна и синя
отчупи се от моята душа.
Обувам свойте стари мокасини,
за да отида тихо при дъжда.

Дали ще мога винаги с усмивка
да срещам тези капчици добри?
Очите ми - неискрени ревливки
сега запяват още от зори.

Сега душата ми е пак гореща -
запазила е спомен за звезди
и дъх на лято, и една надежда...
Дъждът се лее пак като преди.

© Нели Вангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??