Nelsan (Нели Вангелова)
259 1294
Feb 24, 2007, 10:09 PM

Дъжд 

  Poetry
702 0 7
Дъждът открадна светлото на лятото
и жълтото на лятната луна.
Бях истински щастлива и богата,
но вятърът остави ме сама.

Отиде си. Изчезна безвъзвратно,
подплашен от нечакания дъжд.
Една жестока, тъжна неприятност
очите ми разплака изведнъж.

Една надежда радостна и синя
отчупи се от моята душа.
Обувам свойте стари мокасини,
за да отида тихо при дъжда.

Дали ще мога винаги с усмивка
да срещам тези капчици добри?
Очите ми - неискрени ревливки
сега запяват още от зори.

Сега душата ми е пак гореща -
запазила е спомен за звезди
и дъх на лято, и една надежда...
Дъждът се лее пак като преди.

© Нели Вангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??