2 ago 2007, 20:07

дъжд

  Poesía
652 0 1
Студено е навън,
но и във мене.
Навън вали, вали
и в мен.
Дъждът отмива улиците
пусти, отмива и болката,
лутаща се в мен.
Леко потрепват листата
отвънка, потрепват и
моите ръце. В тях аз държа
нашата снимка и споменът
за теб зове.
Дъждът навън не спира,
напомня ми за онзи мрачен
ден, в който ти си отиде и
просто забрави за мен.
Но нека вали, аз ще се справя.
Без тебе съм, но не сама.
Ще бъда капка в дъжда пороен
и ще се слея с мократа земя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много красиво и нежно стихотворени, въпреки че в него има и много тъга. И аз съм имала в живота си раздели, в който е валяло много дъжд. Поздрави!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...