Студено е навън,
но и във мене.
Навън вали, вали
и в мен.
Дъждът отмива улиците
пусти, отмива и болката,
лутаща се в мен.
Леко потрепват листата
отвънка, потрепват и
моите ръце. В тях аз държа
нашата снимка и споменът
за теб зове.
Дъждът навън не спира,
напомня ми за онзи мрачен
ден, в който ти си отиде и
просто забрави за мен.
Но нека вали, аз ще се справя.
Без тебе съм, но не сама.
Ще бъда капка в дъжда пороен
и ще се слея с мократа земя.