darkness_n_silence (Надежда Тодорова)
46 328
15 oct 2009, 10:11

Дъжд 

  Poesía
1143 0 16

Навреме заваля. Съвсем навреме.

Не онзи летен, в цъфналата ръж.

А есенен, прощален и лечебен.

Съвсем навреме рукнал дъжд.

 

Не онзи дъжд, под който се целуваме,

а после се кълнеме във любов.

И ти ми казваш, че съм хубава...

Не онзи дъжд. А есенен. Суров.

 

Спести ни всъщност дългото сбогуване.

Пороят думи... Нека е вода.

Спести ни също дългото преструване

и дългата неловка тишина.

 

Навреме заваля. Съвсем навреме.

Обрули пожълтелите души.

И рукна с болката - прощален и лечебен.

Със болката. На капчици сълзи.

© Надежда Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубаво и много тъжно
  • Наде, невероятна си! Правиш магии от мисъл, чувство и слово!От цялата ти същност извира поезия!Благадаря ти, че те има!
  • Ах, този дъжд! Поздрав и от мен.
  • Каква неясна тишина
    и този дъжд отвън на пръсти...Поздравления, Надежда, толкова, колкото....повече! Твоето име поезия диша...Барона
  • Ако знаеш само колко ме радваш!...
  • Много хубав стих,Наде!Много!
    Прегръдки!
  • Нищо не свършва завинаги...
    Поздравления за красивия стих!!!
  • Дано наистина елечебен!
  • Удоволствие е !
  • прекрасно стихотворение!
    Благодаря за поезията!
  • много хубаво!
  • Чудесно е, Надежда!
    Ще се връщам при теб с удоволствие!
  • Силно!
    Чудесна си!
  • Дъждът във мен отдавна заваля -
    безмилостно, поройно и нелепо,
    разми останките на старата лъжа,
    че да се сбогуваме е невъзможно.

    Поздравления за силния стих!
  • Надеее*! благодаря за дъждовните думи! запазвам си ги.
  • ДЪЖДОВНА БЛИЗОСТ

    Чадърът е измислица – какво, че ни събира
    на двете педи суша като в спомен преболял-
    една задрямала вражда в очите ни прозира
    и мразим се с дъжда, така внезапно завалял.

    И нервите си връзваме под този черен купол,
    до мозъка на костите попива в нас калта,
    и престаряла облачност в очите ни се трупа,
    и никне като гъба ново чувство за вина .

    Безпомощно мълчим, а той тече на тънки струи –
    „Сближава ни” – си мислиш.. Продължаваш да мълчиш.
    Защото се докосваме във вакуум без думи,
    а всъщност се зазиждаме зад хиляди стени.

    И искам да избягам, на парчета оцеляла,
    от себе си, от тебе, от каприза на дъжда,
    молитвено да стъпя на една пътека бяла,
    и да си тръгна вечности преди да съм дошла...



    08 – 26 август 2009-08-26
    Атина
    Благодаря ти, Надежда за красивата поезия! Невероятно удоволствие е винаги тук, при теб!Ще се връщам!


Propuestas
: ??:??