Дъжд
Навреме заваля. Съвсем навреме.
Не онзи летен, в цъфналата ръж.
А есенен, прощален и лечебен.
Съвсем навреме рукнал дъжд.
Не онзи дъжд, под който се целуваме,
а после се кълнеме във любов.
И ти ми казваш, че съм хубава...
Не онзи дъжд. А есенен. Суров.
Спести ни всъщност дългото сбогуване.
Пороят думи... Нека е вода.
Спести ни също дългото преструване
и дългата неловка тишина.
Навреме заваля. Съвсем навреме.
Обрули пожълтелите души.
И рукна с болката - прощален и лечебен.
Със болката. На капчици сълзи.
© Надежда Тодорова All rights reserved.
