Дъжд наесен                                                    

Изгорели дни

теглят ме обратно.

Стъпкани следи

от безкрило ято.

Гледах надалеч,

а било излишно.

Слушах мъртва реч

и обичах скришом.

Кой ще ми прости

късните заблуди?

Хвърлена в прахта

обич до полуда.

Зад стъклата - дим,

а сърцето - Юда,

все по теб скимти,

проси малко чудо.

Дъжд затрополи

и врата се хлопна.

Влез, не говори,

мое слънце мокро.