Nov 28, 2008, 10:19 PM

Дъжд наесен

  Poetry
1.1K 0 1

 

 

                                       Дъжд наесен                                                    

 

Изгорели дни

теглят ме обратно.

Стъпкани следи

от безкрило ято.

Гледах надалеч,

а било излишно.

Слушах мъртва реч

и обичах скришом.

Кой ще ми прости

късните заблуди?

Хвърлена в прахта

обич до полуда.

Зад стъклата - дим,

а сърцето - Юда,

все по теб скимти,

проси малко чудо.

Дъжд затрополи

и врата се хлопна.

Влез, не говори,

мое слънце мокро.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Здравка Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...