Дъжд наесен
Изгорели дни
теглят ме обратно.
Стъпкани следи
от безкрило ято.
Гледах надалеч,
а било излишно.
Слушах мъртва реч
и обичах скришом.
Кой ще ми прости
късните заблуди?
Хвърлена в прахта
обич до полуда.
Зад стъклата - дим,
а сърцето - Юда,
все по теб скимти,
проси малко чудо.
Дъжд затрополи
и врата се хлопна.
Влез, не говори,
мое слънце мокро.
© Здравка Маринова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
