Тебе търсех, любов,
сред житейските бури нестихващи!
И когато те срещнах,
над мене просветна небето!
А в душата ми песенна
нароиха се слънчеви стихове!
... Заваляха слова след това –
дъжд, пречистващ сърцето!
Цветна пролет си ти,
ти ухаеш, любов, на обичане –
с топла плът... и с очи
като кладенци с жива вода! ...