Тебе търсех, любов,

сред житейските бури нестихващи!

И когато те срещнах,

над мене просветна небето!

А в душата ми песенна

нароиха се слънчеви стихове!

... Заваляха слова след това –

дъжд, пречистващ сърцето!

Цветна пролет си ти,

ти ухаеш, любов, на обичане –

с топла плът... и с очи

като кладенци с жива вода!

Само глътка отпих,

а почувствах тъй силно привличане!

Беше сън... беше стон...

обичта на любима жена!