Тебе търсех, любов,
сред житейските бури нестихващи!
И когато те срещнах,
над мене просветна небето!
А в душата ми песенна
нароиха се слънчеви стихове!
... Заваляха слова след това –
дъжд, пречистващ сърцето!
Цветна пролет си ти,
ти ухаеш, любов, на обичане –
с топла плът... и с очи
като кладенци с жива вода!
Само глътка отпих,
а почувствах тъй силно привличане!
Беше сън... беше стон...
обичта на любима жена!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
