Дъжд, пречистващ сърцето

Poetry » Love

977 0 0

Тебе търсех, любов,

сред житейските бури нестихващи!

И когато те срещнах,

над мене просветна небето!

А в душата ми песенна

нароиха се слънчеви стихове!

... Заваляха слова след това –

дъжд, пречистващ сърцето!

Цветна пролет си ти,

ти ухаеш, любов, на обичане –

с топла плът... и с очи

като кладенци с жива вода!

Само глътка отпих,

а почувствах тъй силно привличане!

Беше сън... беше стон...

обичта на любима жена!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0