7 oct 2007, 7:49

ДЪЖДОРЕК 

  Poesía
600 0 4
                               
                                ПАК ДЪЖДОРЕК ИЗ МЕН КЛОКОЧИ,
                                в затлачените брегове се бие,
                                пулсира тъмното му слепоочие
                                зад шлюзовете на очите ми.
                                Набъбва водната грамада,
                                препълват ме вълни студени,
                                по устните ми се разлива жажда,
                                от дъждорека подлютена.
                                Водата ме размътва цяла,
                                греховни пластове размива,
                                прекършва клонестите мисли,
                                изравя всички коренища.
                                Изтръгва със замах сърцето,
                                но то пороя пак разбива...

                                И от очите, непомислила - 
                                небето ДО ЗВЕЗДА измивам.   

© Лилия Ресенска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??