ДЪЖДОРЕК
ПАК ДЪЖДОРЕК ИЗ МЕН КЛОКОЧИ,
в затлачените брегове се бие,
пулсира тъмното му слепоочие
зад шлюзовете на очите ми.
Набъбва водната грамада,
препълват ме вълни студени,
по устните ми се разлива жажда,
от дъждорека подлютена.
Водата ме размътва цяла,
греховни пластове размива,
прекършва клонестите мисли,
изравя всички коренища.
Изтръгва със замах сърцето,
но то пороя пак разбива...
И от очите, непомислила -
небето ДО ЗВЕЗДА измивам.
© Лилия Ресенска All rights reserved.
