23 sept 2008, 21:42

Дъждовен плач 

  Poesía » Filosófica
862 0 17
Полунощ. Черни вършини зад прозореца -
    чуми зли.
Гордостта ме души скършена.
Моля Бога... да завали.

Вцепених се. Забравих думите.
А петелът освирепя.
По стъклото като куршуми
на разсъмване заваля.

Тази мъка е от години.
И когато до кръв боли,
стискам зъби - да ми премине.
Плача само когато вали...

© Кети Рашева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??