Дъждовен плач

Sep 23, 2008, 9:42 PM

Poetry » Phylosophy

911 0 17

Полунощ. Черни вършини зад прозореца -
чуми зли.
Гордостта ме души скършена.
Моля Бога... да завали.
Вцепених се. Забравих думите.
А петелът освирепя.
По стъклото като куршуми
на разсъмване заваля.
Тази мъка е от години.
И когато до кръв боли,
стискам зъби - да ми премине.
Плача само когато вали...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Дъждовен плач

Искате да прочетете повече?

Random works