Sep 23, 2008, 9:42 PM

Дъждовен плач 

  Poetry » Phylosophy
865 0 17
Полунощ. Черни вършини зад прозореца -
    чуми зли.
Гордостта ме души скършена.
Моля Бога... да завали.

Вцепених се. Забравих думите.
А петелът освирепя.
По стъклото като куршуми
на разсъмване заваля.

Тази мъка е от години.
И когато до кръв боли,
стискам зъби - да ми премине.
Плача само когато вали...

© Кети Рашева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??