Sep 23, 2008, 9:42 PM

Дъждовен плач

Poetry » Philosophical

1.1K 0 17

Полунощ. Черни вършини зад прозореца -
чуми зли.
Гордостта ме души скършена.
Моля Бога... да завали.

Вцепених се. Забравих думите.
А петелът освирепя.
По стъклото като куршуми
на разсъмване заваля.

Тази мъка е от години.
И когато до кръв боли,
стискам зъби - да ми премине.
Плача само когато вали...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

esenna (Нина Стоянова)

стих-болка? заболя ме толкова кратко, а с богата палитра от оная незбравящата болка,страхотна си!

2013-09-13T20:41:14+03:00
Гошето1 (Георги Георгиев)

Страшничка обстановка...

2008-12-07T01:17:49+02:00
Вирго99 (Ася Толедо)

Преживях го този стих...Докосваш!Силно е!

2008-11-10T18:59:49+02:00
target_audience (Николинка Асенова)

"Тази мъка е от години.
И когато до кръв боли,
стискам зъби - да ми премине.
Плача само когато вали..."
Достигна до сърцето ми!
Продължавай да радваш!!!
Поздрави!!!

2008-11-09T20:39:58+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Близко ми е... Поздрав!
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=130037

2008-09-28T16:31:35+03:00