23.09.2008 г., 21:42 ч.

Дъждовен плач 

  Поезия » Философска
864 0 17
Полунощ. Черни вършини зад прозореца -
    чуми зли.
Гордостта ме души скършена.
Моля Бога... да завали.

Вцепених се. Забравих думите.
А петелът освирепя.
По стъклото като куршуми
на разсъмване заваля.

Тази мъка е от години.
И когато до кръв боли,
стискам зъби - да ми премине.
Плача само когато вали...

© Кети Рашева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??