8 may 2011, 11:37

Дъждовит. Неприветлив. Мъглив

  Poesía
1.9K 0 4

Като бял непознат. Нерисуван.

Като лист от предстих. Мълчалив

моят ден, моя тежка присъда.

Дъждовит. Неприветлив. Мъглив.

 

Като грозно хлапе в мен наднича,

през прозореца, сутрин във шест.

И във края на мислите, вечер,

вън запива, като страж, моя пес.

 

И със времето все го обиквам.

Невъзможен. Разглезен. Немит.

С тоя ден някак почвам да свиквам,

скрит във мен, до реброто ми свит...

 

И расте, като лято през юли.

Дъщеря ми го пълни със смях.

С тебешир, моят ден, дорисуван,

като стих, моят ден, отболя...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...