8 may 2011, 11:37

Дъждовит. Неприветлив. Мъглив 

  Poesía
1668 0 4
Като бял непознат. Нерисуван.
Като лист от предстих. Мълчалив
моят ден, моя тежка присъда.
Дъждовит. Неприветлив. Мъглив.
Като грозно хлапе в мен наднича,
през прозореца, сутрин във шест.
И във края на мислите, вечер,
вън запива, като страж, моя пес.
И със времето все го обиквам.
Невъзможен. Разглезен. Немит.
С тоя ден някак почвам да свиквам,
скрит във мен, до реброто ми свит... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Илиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??