8 may 2011, 11:37

Дъждовит. Неприветлив. Мъглив 

  Poesía
1593 0 4

Като бял непознат. Нерисуван.

Като лист от предстих. Мълчалив

моят ден, моя тежка присъда.

Дъждовит. Неприветлив. Мъглив.

 

Като грозно хлапе в мен наднича,

през прозореца, сутрин във шест.

И във края на мислите, вечер,

вън запива, като страж, моя пес.

 

И със времето все го обиквам.

Невъзможен. Разглезен. Немит.

С тоя ден някак почвам да свиквам,

скрит във мен, до реброто ми свит...

 

И расте, като лято през юли.

Дъщеря ми го пълни със смях.

С тебешир, моят ден, дорисуван,

като стих, моят ден, отболя...

 

 

© Евгения Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??