Дъждовит. Неприветлив. Мъглив
Като бял непознат. Нерисуван.
Като лист от предстих. Мълчалив
моят ден, моя тежка присъда.
Дъждовит. Неприветлив. Мъглив.
Като грозно хлапе в мен наднича,
през прозореца, сутрин във шест.
И във края на мислите, вечер,
вън запива, като страж, моя пес.
И със времето все го обиквам.
Невъзможен. Разглезен. Немит.
С тоя ден някак почвам да свиквам,
скрит във мен, до реброто ми свит...
И расте, като лято през юли.
Дъщеря ми го пълни със смях.
С тебешир, моят ден, дорисуван,
като стих, моят ден, отболя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Илиева Всички права запазени
