Дъждовна утрин

Проблясваш ми
изтръпващо различен
и всички тези облаци в небето,
вещаещи ни дъжд
и неприлично
разголващи тъй щедро деколтето си,
та вятър влиза
в пухкавата същност,
напомнят ми за сутрешните ласки
и жаждата внезапно ни обгръща,
а капчиците пот
рисуват свастики
и ти разнасяш нежните контури
от татуирани присъствия.

Дъждът измива
всички неразумия.

С целувка утрото
дъждът избърсва.