Проблясваш ми
изтръпващо различен
и всички тези облаци в небето,
вещаещи ни дъжд
и неприлично
разголващи тъй щедро деколтето си,
та вятър влиза
в пухкавата същност,
напомнят ми за сутрешните ласки
и жаждата внезапно ни обгръща,
а капчиците пот
рисуват свастики
и ти разнасяш нежните контури
от татуирани присъствия.
Дъждът измива
всички неразумия.
С целувка утрото
дъждът избърсва.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
