16 feb 2010, 14:26

Дъждовни мисли

  Poesía
1K 0 7

Дали на дъжда му е също студено,

нали от студ се превръща във сняг.

Дали пък сърцето му не е наранено

и от небето прогонен се спуска във бяг.

Дали всяка негова капка сълза е горчива,

представям си колко всъщност е тъжен.

Дали докосвайки топла земя утеха намира

или не престава да се чувства излъган.

Дали обвинява се или се усеща обречен

в убийствена жертва да създава живота.

Дали не обижда го поздрава уж сърдечен

на слънцето, следите му заличаващ с охота.

Дали някога сам успял е да види дъгата

в огледало за бъдеще или пък за душа.

Дали знае, че безкрайна не е тъгата

или безумно страхува се от това.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Люсил Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви за положителното отношение и оценка!
  • ПОздрави! Хубаво...
  • Дали на толко красиви въпроси си заслужава да бъде отговорено.......?! Едва ли!!!
  • Браво!
  • Благодаря! Стихотворението е по-леко като замисъл и усещане, радвам се, че ви допада!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...