16 февр. 2010 г., 14:26

Дъждовни мисли

1K 0 7

Дали на дъжда му е също студено,

нали от студ се превръща във сняг.

Дали пък сърцето му не е наранено

и от небето прогонен се спуска във бяг.

Дали всяка негова капка сълза е горчива,

представям си колко всъщност е тъжен.

Дали докосвайки топла земя утеха намира

или не престава да се чувства излъган.

Дали обвинява се или се усеща обречен

в убийствена жертва да създава живота.

Дали не обижда го поздрава уж сърдечен

на слънцето, следите му заличаващ с охота.

Дали някога сам успял е да види дъгата

в огледало за бъдеще или пък за душа.

Дали знае, че безкрайна не е тъгата

или безумно страхува се от това.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Люсил Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви за положителното отношение и оценка!
  • ПОздрави! Хубаво...
  • Дали на толко красиви въпроси си заслужава да бъде отговорено.......?! Едва ли!!!
  • Браво!
  • Благодаря! Стихотворението е по-леко като замисъл и усещане, радвам се, че ви допада!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...