Дъждовни мисли
Дали на дъжда му е също студено,
нали от студ се превръща във сняг.
Дали пък сърцето му не е наранено
и от небето прогонен се спуска във бяг.
Дали всяка негова капка сълза е горчива,
представям си колко всъщност е тъжен.
Дали докосвайки топла земя утеха намира
или не престава да се чувства излъган.
Дали обвинява се или се усеща обречен
в убийствена жертва да създава живота.
Дали не обижда го поздрава уж сърдечен
на слънцето, следите му заличаващ с охота.
Дали някога сам успял е да види дъгата
в огледало за бъдеще или пък за душа.
Дали знае, че безкрайна не е тъгата
или безумно страхува се от това.
© Люсил All rights reserved.
