18 ene 2008, 10:53

Дъждовните Капки 

  Poesía
843 0 3
Капки ситни редят се по стъклото,
бавно... една по една падат безспир,
Капки... след време сливат се в една,
сливат се пак и пак, така без мир.
Капки... приличат ми на хора -
и те бързат така, без да спрат,
те живеят така без опора,
на която да могат да се опрат.
И те така тъжни са и самотни,
като капка идват и си отиват,
като дъжд радват и тъжат,
емоциите не се и опитват да скрият. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Няма значение Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??