Дъждовните Капки

18 янв. 2008 г., 10:53

Поэзия

768 0 3

Капки ситни редят се по стъклото,
бавно... една по една падат безспир,
Капки... след време сливат се в една,
сливат се пак и пак, така без мир.

Капки... приличат ми на хора -
и те бързат така, без да спрат,
те живеят така без опора,
на която да могат да се опрат.

И те така тъжни са и самотни,
като капка идват и си отиват,
като дъжд радват и тъжат,
емоциите не се и опитват да скрият.

А тези капки... капки дъждовни,
същите са и като сълзите,
небето - може би и то отчаяно плаче
и пълни с тези капки реките.

Заливат ни капките и не питат
дали желаем ги или не,
не се интересуват кой си,
за какво живееш и пътуваш закъде.

Те живеят от нашата тъга,
чрез нея събират своите сили
и в сълзите ни намират приятели,
които са изгубили или открили.

azura_luna (Петя Стефанова)

2008-01-18T14:34:33+02:00

Поздравления за стиха!Нежен като капка...!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-01-18T13:11:52+02:00

Толкова е хубаво!
хубава идея и изпълнение.
с обич.
face04 (Таня Кирилова)

2008-01-18T12:24:16+02:00

Хубаво е и финала е страхотен!Поздрав и прегръдка от мен!