11 abr 2010, 22:31

Дъждовно 

  Poesía
639 0 22

    

 

Подпряла гръб на стената,

тя още продължава да чака.

Бавно обгръща я мракът,

дъждът даже тихо заплака…

 

Дори брезата клони навежда -

прекършени криле на птица.

Той не дойде и няма надежда,

а дъждът заудря с камшици…

 

Уморена от очакването тежко,

тя сега стои на кръстопът.

На рамо метнал мокра дрешка,

прегърна я успокоен дъждът…

 

 

 

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??