11 апр. 2010 г., 22:31
Подпряла гръб на стената,
тя още продължава да чака.
Бавно обгръща я мракът,
дъждът даже тихо заплака…
Дори брезата клони навежда -
прекършени криле на птица.
Той не дойде и няма надежда,
а дъждът заудря с камшици…
Уморена от очакването тежко,
тя сега стои на кръстопът.
На рамо метнал мокра дрешка,
прегърна я успокоен дъждът…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация