Apr 11, 2010, 10:31 PM

Дъждовно 

  Poetry
725 0 22
Подпряла гръб на стената,
тя още продължава да чака.
Бавно обгръща я мракът,
дъждът даже тихо заплака…
Дори брезата клони навежда -
прекършени криле на птица.
Той не дойде и няма надежда,
а дъждът заудря с камшици…
Уморена от очакването тежко,
тя сега стои на кръстопът.
На рамо метнал мокра дрешка,
прегърна я успокоен дъждът…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Random works
: ??:??