Apr 11, 2010, 10:31 PM

Дъждовно 

  Poetry
637 0 22

    

 

Подпряла гръб на стената,

тя още продължава да чака.

Бавно обгръща я мракът,

дъждът даже тихо заплака…

 

Дори брезата клони навежда -

прекършени криле на птица.

Той не дойде и няма надежда,

а дъждът заудря с камшици…

 

Уморена от очакването тежко,

тя сега стои на кръстопът.

На рамо метнал мокра дрешка,

прегърна я успокоен дъждът…

 

 

 

© Мария All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??