9 mar 2009, 0:08

Дъждовно 

  Poesía
846 0 16

Вали дъждът и слушам ромона
на капките...  Притихнал,
събужда в мен безумна страст
и спомени в сърцето незатихнали.


Отмива тихо свежата трева,
донася полъх жив и тъй жадуван,
донася ми той капка топлина
и връща ме в света ни наш бленуван.


Отмий, дъждецо, моята тъга,
отново се усмихвам и живея,
прати със вятъра една сълза
до моята любов, която аз копнея.

© Евдокия Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??