9 мар. 2009 г., 00:08

Дъждовно 

  Поэзия
783 0 16

Вали дъждът и слушам ромона
на капките...  Притихнал,
събужда в мен безумна страст
и спомени в сърцето незатихнали.


Отмива тихо свежата трева,
донася полъх жив и тъй жадуван,
донася ми той капка топлина
и връща ме в света ни наш бленуван.


Отмий, дъждецо, моята тъга,
отново се усмихвам и живея,
прати със вятъра една сълза
до моята любов, която аз копнея.

© Евдокия Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??