Дъждовно
Вали дъждът и слушам ромона
на капките... Притихнал,
събужда в мен безумна страст
и спомени в сърцето незатихнали.
Отмива тихо свежата трева,
донася полъх жив и тъй жадуван,
донася ми той капка топлина
и връща ме в света ни наш бленуван.
Отмий, дъждецо, моята тъга,
отново се усмихвам и живея,
прати със вятъра една сълза
до моята любов, която аз копнея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евдокия Иванова Всички права запазени
