9.03.2009 г., 0:08 ч.

Дъждовно 

  Поезия
844 0 16

Вали дъждът и слушам ромона
на капките...  Притихнал,
събужда в мен безумна страст
и спомени в сърцето незатихнали.


Отмива тихо свежата трева,
донася полъх жив и тъй жадуван,
донася ми той капка топлина
и връща ме в света ни наш бленуван.


Отмий, дъждецо, моята тъга,
отново се усмихвам и живея,
прати със вятъра една сълза
до моята любов, която аз копнея.

© Евдокия Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??