Намерих те в един дъждовен ден.
В гората до едно дърво – самотен.
Изви глава и впери поглед в мен.
Угаснал поглед, в сълзи потопен.

Поспрях за малко…миг от вечността.
Навярно исках да помогна.
Какво ли скри в своята душа,
та твоят поглед тъй ме трогна.

Реших да продължа… сама
Дъждът усили своя ритъм.
Но като някаква стрела
усещах погледа по мен да скита.

Прибрах се у дома във свойта крепост
от погледи самотни да се скрия.
И като в някаква нелепост
успях аз погледа ти да открия
… беше в огледалото.
maiaan