Дъждовно
Когато е дъждовно в ален блян,
започва да лети безмерно луда
Душата ми. Раздърпана, без свян,
пътува нейде бързо и с почуда
разглежда тихо нейните сестрички –
прозрачно-черни рентгенови драми.
Солницата приготвила, ровичка –
„Мъжете първо, после вие, дами.
А нека след това да са децата -
ще стигнем ли въобще до тях невинни?
Системата, протест, храна, заплата ...