1 sept 2007, 23:01

Дъждовно

  Poesía » Civil
1.7K 0 20
 

Ама как пък не се наваля!

Кой обиди горкото небе, че

свойте сълзи то цял ден не спря.

Колко скръб от очите изтече!

Притъмняло, само, през глава

се зави с мрачни облаци тежки.

Дъжд пречистващ ли беше това,

или бич бе - за нашите грешки?


*************************

Боже, толкова ли ни намрази?

Лудите защо се размножиха?

Ако някога с потоп си ни наказал,

днес ела и вересиите вземи си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...