Ама как пък не се наваля!
Кой обиди горкото небе, че
свойте сълзи то цял ден не спря.
Колко скръб от очите изтече!
Притъмняло, само, през глава
се зави с мрачни облаци тежки.
Дъжд пречистващ ли беше това,
или бич бе - за нашите грешки?
*************************
Боже, толкова ли ни намрази?
Лудите защо се размножиха?
Ако някога с потоп си ни наказал,
днес ела и вересиите вземи си.
© Мая Попова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
