Ама как пък не се наваля!
Кой обиди горкото небе, че
свойте сълзи то цял ден не спря.
Колко скръб от очите изтече!
Притъмняло, само, през глава
се зави с мрачни облаци тежки.
Дъжд пречистващ ли беше това,
или бич бе - за нашите грешки?
*************************
Боже, толкова ли ни намрази?
Лудите защо се размножиха?
Ако някога с потоп си ни наказал,
днес ела и вересиите вземи си.
© Мая Попова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
